Есето се смята за свободна форма на изразяване на собствена позиция по даден проблем и става все по-предпочитана форма за изпитване по някои хуманитарни дисциплини. Понякога, в зависимост от темата на есето, то може да изисква аргументирано посочване на положителните и негативните аспекти на даден проблем, явление, въпрос и пр. Тогава възниква въпросът, как да структурираме изложението на есето, че да получим максимално търсения ефект.

От личен опит при писането на есета по време на следването ми в университета, мога да ви посоча няколко правила, до които стигнах в практиката си. Първо, за да разработите логически свързан текст е необходимо да разделите изложението на три основни части. В първата част, следва да посочите кратко, точно и последователно основните причини, в подкрепа на дадената позиция – може да градирате доводите си от този с най-голяма тежест към тези с по-малка тежест. Втората част може да се структурира по сходен начин, но да се отнася до причините, които подкрепят противоположната позиция по въпроса – като отново може да приложите градиране от най-силната към по-слабата… Задължително обаче, следва да направите обобщение на доводите „за“ и „против“ и да изложите собствената си позиция – вие „за“ или „против“ сте (например „за“ или „против“ възможността да гласуваме дистанционно). Тази трета част на есето е много съществена, защото какво нееднократно е посочвано, есето представлява лично изразена и защитена позиция по даден проблем. С други думи, есе което само посочва аргументи „за“ и „против“ без да представи авторовата позиция по въпроса няма да е задълбочено и завършено.

Не се страхувайте за изложите собствената си позиция в есето – неговата основа задача е да представи и защити мнението ви по даден проблем, дори и то да не кореспондира с позицията на мнозинството.