Независимо дали сте ученик или студент поне няколко пъти по време на вашето следване ще се наложи да пишете есе. Ето защо тук мога да ви предложа някои мои изводи относно правилата за писане на есе, до които достигнах след няколко неуспешни и не толкова успешни есета, написани от мен.

На всички ни е известно, че есето представлява текст, който позволява значителна свобода при неговото написване – не само по отношение на формата, стила, но и по отношение на съдържание и език. В тази връзка може да звучи малко странно да извеждам правила за писане на есе, но те са по-скоро препоръчителни и имат за цел да подпомогнат изразяването на вашата лична позиция и емоция по даден проблем.

Свободата на изразяване в есето не означава, че трябва да пренебрегнете изцяло логиката и последователността на доводите, представени в текста. Едно добро есе, задължително започва с представяне на авторовата теза по конкретния проблем – дори и в едно изречение или един абзац, в началото на есето е добре, читателят да се запознае с вашата теза и позиция. В самото изложение – било две, три или повече страници, използвайки различни похвати, езикови и стилистични фигури, авторът трябва да се стреми да докаже основната си теза. Тук за разлика от научните текстове, може да се пренебрегнат теми, които противоречат на тезата ви – не пишете строго научен текст, където трябва да отразите всички възможни гледни точки, а представяте само е единствено вашата лична позиция по проблема. Накрая, есето трябва да завършва с кратко обобщение на твърденията ви, може да има реторично зададен въпрос, който да открои тезата ви, или може да завърши в шеговита форма. Изборът е ваш, но важното за всяко есе е емоцията, която трябва да се усеща – да се усеща вашата лична позиция и пристрастност.