Неизменна част от защитата на един дисертационен труд е съпътстващият го автореферат. Той притежава строго определена структура и форма, която има за цел да представи накратко основните моменти, идея, изводи и обобщения от дисертационното изследване. Важен елемент е изричното посочване на приносите на автора на дисертацията, неговата значимост и степен на новост, както и изброяване на научните публикации по темата на дисертационното изследване.

Много често, авторите на дисертации смятат, че написването на автореферата ще е значително по-лесно и няма да отнеме много време. За съжаление обаче, не може да кажем, че авторефератът представлява текст, които копира и пресъздава основни моменти от дисертационното изследване. Той по-скоро е отделен самостоятелен текст, който макар и да има за цел да реферира съдържанието на дисертацията, следва да бъде цялостен текст, да има логика и последователност, да представи накратко в 30 до 50 страници съдържанието на цялата дисертация от около 200 страници.

Освен подборът на конкретната информация, която ще представите в автореферата, от много важно значение при неговото написване е да се спазят формалните изисквания по отношение на неговата структура и форма. Не забравяйте, че авторефератът има задължителни елементи като посочване на актуалността на темата, методологията при разработването на дисертацията, посочване на основната теза и на потенциални хипотези, цел и задачи на изследването, кратък преглед на всички глави в дисертационното изследване, посочване на основните приноси на автора за научната област, в която се вписва направеното изследване, и последно, но не по важност е изброяване на публикации на автора по темата на дисертацията. Без наличието на минимално определения в закона и правилника на университета брой публикации, не може да се пристъпи към защита на дисертационното изследване.