Българските университети вече ще признават дипломите, издавани от чужди ВУЗ-ове. Това решиха депутатите с окончателните промени в Закона за висшето образование, предаде АСН.
По този начин се спестяват редица процедури, обясни пред БНР министърът на образованието Сергей Игнатов. „Вече няма да се губи време за преводи и легализации, особено когато дипломата е на езиците в ЕС. Ще става много по-бързо, така както е по цял свят“, допълни той.
Висшите училища сами ще определят и таксите за платено обучение в магистърските програми след придобити степени „бакалавър“ и „магистър“. Не всички университети обаче ще могат да обучават магистри и докторанти.
Бакалаври ще обучават онези ВУЗ-ове, които имат оценка от програмната акредитация между 4,00 до 4,99. Обучение в степен „магистър“ ще могат да предоставят университети с оценка между 6,00 и 10.00, а докторска степен – между 8,00 и 10,00. Акредитацията ще важи от 3 до 6 години.
Висшите училища ще могат да се сдружават и да обучават заедно бакалаври, магистри и докторанти. Тази промяна е мотивирана с факта, че по този начин се премахва една предпоставка за „изтичането“ на младите хора към чужди висши училища.
Университетите ще разкриват свои звена в чужбина. Предвижда се още хабилитирано лице да бъде акредитирано само в едно висше училище, както и участие на бизнеса в експертни съвети на ВУЗ-вете.
Оценяването при институционална и програмна акредитация ще се извършва по десетобалната система, с оценки от 0 до 10, гласи също част от промените.
Сега оценяването се прави по четирибална скала, с оценки „много добра“, „добра“, „задоволителна“ и „незадоволителна“. Депутатите не приеха текста на вносителя акредитацията на „отличниците“, тоест вузовете, получили оценка от 9 до 10, да е валидна 8 години.
Парламентът одобри предложението на Лютви Местан от ДПС за срок на валидност от 6 години – толкова, колкото е и сега за училищата с акредитация „много добра“ или „добра“. Мнението му беше подкрепено от министъра на образованието Сергей Игнатов. Срещу това възрази председателят на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков от „Атака“ и посочи, че тази схема е предложена от агенцията за акредитация, която иска да поощри „отличниците“, предаде БТА.
Парламентът записа, че критерият „научна дейност“ ще има най-голяма относителна тежест.
Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че „скитащите“ по университетите професори подбиват цената си, докато, ако училищата се конкурират за един преподавател, ще се повиши и заплащането му. Той каза още, че явно няма стратегия за развитие на висшето образование, тъй като иначе Игнатов не би отстъпвал от позициите си.
Според Костов мотивът, че студентите имат семейства и финансови проблеми, е популизъм.
Сергей Игнатов обясни, че миналата година е бил най-яростният радетел на такава промяна, но временно е смекчил позицията си, за да не пострадат студентите. Той смята да предложи на агенцията по акредитация да промени критериите, като например да се дават повече точки за преподавател с основен договор и по-малко, ако става дума за втори договор.