Преди няколко месеца трябваше да напиша курсова работа по Маркетинг и първоначално смятах, че това няма да представлява никакъв проблем. В интернет изобилства от информация по темата и за мен беше много удобно да компилирам от различните източници, като формулирам текст, който според мен бе авторски. Оказа се, че това, което смятах за лесна работа, се оказа с доста лоши последствия. Предадох темата си с увереност, че ще успея да получа добра оценка и няма да се налага да се явявам на изпит после. За съжаление не стана това. След два дни, преподавателят върна курсовата ми работа с негативна оценка, но бе благоразположен като ми написа, че ми предоставя още един шанс.

Този път реших да бъде по-отговорна към поставената ми задача и посетих библиотеката на университета, където след няколко часа успях да набера достатъчно информация по темата от различи източници – най-вече учебници, книги и статии. Копирах необходимите ми текстове и се отправих към къщи, за да се прочета събраната информация.

Отне ми един ден да прочета събраната в библиотеката информация. След това осъзнах, че част от информацията в първата ми курсова работа е недостоверна и непълна. На следващия ден започнах да пиша наново курсовата си работа, вече въз основа на новата информация. Първоначално мислех, че това ще е много сложна работа и затова избрах лекия път на „интернет кражбата на информация“, но трябва да призная, че в учебната литература намерих много добри примери за това как да структурирам курсовата си работа, кое след кое трябва да следва, да изведа основните параметри и концепции върху темата.

Вярно е, че вместо за един ден (колко ми бе необходимо, за да напиша първия вариант на курсовата работа), писането ми отне три дни, но резултатът бе повече от задоволителен – крайната оценка, която получих бе отличен.