При написването на моята магистърска теза трябваше да намеря решение на един доста важен проблем – при набирането на информация за нея, както и за написването на самата магистърска теза бяха използвани множество данни в табличен и графичен вид, които обаче поради ограниченията на броя страници, не можеха всички да бъдат включени в основния текст на изложението. Поради това взех решение, което ми бе подсказано от мои колеги, завършили преди две години същата специалност, че тази информация, която бях събрала, но не успя да попадне в основния текст може да бъде организирана и включена в специално разработена част от структурата на тезата, а  именно: Приложения. Общият брой страници на Приложенията, които включих в магистърската ми теза бяха двадесет и пет, а броят на максималния брой страници на текста, според указанията на университета бяха шестдесет. Т.е. може да си представите, ако данните от приложенията бяха включени в основния текст, то нямаше да остане място за анализ и препоръки.

Приложенията на моята магистърска теза бяха включени в края на текста и бяха структурирани с оглед на хронологическото използване на данните в текста. Т.е. Приложение 1 отговаряше на първите използвани данни в текста, Приложение 2 на вторите и т.е. Избрах този подход, защото според мен, той предлага по-голяма структурираност на текста и последователност, което освен това позволява на този, които чете магистърската теза по-лесно да проследи данните. Освен това за удобство и яснота на текста, в основния текст, където бе използвана информация от съответните данни в някое от Приложенията имаше ясна препратка към съответното приложение. При защитата на магистърската ми теза, включването на Приложения бе отразено от моя рецензент като позитив за тезата ми и бе оценено високо от комисията при оценката й.