Обучението в НБУ е доста различно от обучението в училище. Още в първите седмици на обучението ми в НБУ осъзнах, че по-скоро теоретичното обучение в училище отстъпва място на теоретико-практичното обучение в университета. Това се случи след като по една от дисциплините ми бе даден конкретен казус, които следваше да реша в рамките на една седмица. До този момент никога не ми се беше налагало да разработвам казус и ми бе напълно неясно как трябва да процедирам. Поради тази причина реших да се възползвам от обявените часове за консултации на преподавателя и да поискам повече информация и разяснение как точно трябва да постъпя. Само за 10-15 минути, моят преподавател успя накратко да ми опише основните стъпки, които трябваше да предприема, за да реша успешно представения ми казус. Първата пречка пред мен – незнанието как се решава казус бе преодоляна. От тук произтича първия ми съвет към всеки, които не знае как се решават казуси – не се колебайте да поискате помощ.

Следващата трудност бе реалното решение на казуса. Естествено с времето и решаването на повече казуси ставаше все по-лесно и по-лесно, но първият казус ми се стори толкова труден. Въпреки, че след разговора с моя преподавател имах вече пътна карта за начина на решаване на казуса, самото написване ми отне няколко дни. Първо, направих цялостно проучване на проблема, който бе засегнат в казуса – прочетох главата в учебника по дисциплината, която касаеше проблема, потърсих в интернет достъпни материали по темата (тук имам предвид научни материали, а не неща, които нямат автор и не знам дали са достоверни) – оказа се, че има налични няколко статии в онлайн списания, които можеха да ми бъдат от полза, както и няколко поста на преподаватели в съответната научна област. След кракът прочит и анализ на литературата, пристъпих към отговор на поставените в казуса въпроси. Накрая редактирах текста и го изпратих за оценка – резултатът не беше отличен, но за първи опит бе доста сполучлив.