За всеки студент 8-ми декември е ден за празнуване, но заедно с това той може да бъде и използван за обсъждане на курсови работи. Подобно нещо се случи и с мен и с моите колеги по време на миналогодишния 8-ми декември. Всички ние бяхме ентусиазирани по отношение на празника, но заедно с това имахме и един проблем. По една от дисциплините имахме задача до края на семестъра да представим курсова работа, но изискванията, които бяха поставени от преподавателя бяха почти три страници. До този момент не се бяхме сблъсквали с подобна задача и бяхме притеснение за нейното изпълнение и въпреки, че искахме да празнуваме, много често мислите ни се отправяха към курсовата работа и дискусиите на масата се връщаха към нея.
Въпросите, които дискутирахме бяха основно около това, коя тема от примерните да изберем, къде може да намерим достатъчно информация за съответната тема, как точно да формулираме тезата, как да структурираме основния текста, как да докажем своята позиция и да я защитим? Основният ни проблем беше, че в изискванията се посочваше, че курсовата работа не трябва само да пресъздава или реферира добре познатите на всички теории, но заедно с това трябва да има авторски елемент, които се свързва с анализ и критика на познатите теории. Нито един от моите колеги, включително и аз не бяхме правило нещо подобно – проблемът беше как да критикуваме добре познати автори. Всеки даваше предложения как да се направи – едни препоръчваха да се използва критика на други автори, но според други това отново беше преразказ на теория, а не лична позиция. Други колеги предлагаха да се анализира и да се представи собствената позиция в есеистичен стил, но според други това влиза в разрез с изискванията на научност на текста на курсовата работа. Дискусията бе много оживена, но в крайна сметка всеки от нас сам трябваше да напише курсовата си работа след празника.